Постинг
13.05.2013 10:53 -
Относно изборите...
Мисля си върху изтеклите избори.
Народът свали старото правителство, крещеше "оставка", но сега отново същите са на първо място. Чудя се защо ли се получи така? Може би защото от години гласът на българина е протестен. Той не гласува за някого, той гласува против този или онзи. Говоря си с колеги, с хора по форОмите и много от тях ще гласуват за този, за да не дойде на власт онзи. И това за мен е феномен.
На първо място може би идва промивката на мозъците с предизборните статистики. Изсмукани от пръстите статистически данни, показващи как изборът бил между този или онзи. Да, по природа съм скептичен, но все се замислям, че мен никога никой не ме е спирал да ме пита за кого ще гласувам. Нито пък някой от хората, с които общувам, пък те не са толкова малко.Нито пък в интеренет, където бая кисна. За мен тази "статистика" е просто показна информация, целяща убеди хората, че има смисъл да се гласува само за някоя от големите партии.
И се чудя защо българинът се страхува да гласува за малките партии? За тези, които са действителна алтернатива на сегашните монополисти. Защо винаги се цели да се гласува за малкото зло? Че то малко, малко... ама пак си е зло! И ми се струва, че отговорът изкристализира. Българинът, на първо място се чувства сам. Сам се бори с проблемите си, сам се старае да оцелява, сам се надява да оправи проблемите си. Да, днешна България не е държава с общество, тя е държава със съвкупност от самостоятелни индивиди. Всеки дърпа към себе си, всеки гледа да оправи първо себе си, и бидейки сам, се страхува. От закона, от държавата, от мутрите... И в тази си самота и страх, той не вярва, че може да има и други като него. Реално българина не осъзнава пълната тежест на своя глас. Свикнал да е сам, той мисли и че е сам в гласът си. "Защо да гласувам за този, като всички останали ще гласуват за този, онзи, или онези другите". Мисли си, че е единствения, който подкрепя тази дребна партийка и сляпо вярва на статуквото, че неговия глас е по презумция глас в пустиня. Да, пустиня, в която е сам. И така, за да не дойде изкуствено създадения голям враг, той гласува за този, койуто му се струва най-малко страшен. За това, за да не дойде онова страшилище, той гласува за друго страшилище. Да борим злото със по-малкото зло, един вид. И в края на краищата - отново отгоре седи едно зло. Което самия той е избрал, самия той не е доволен от него, и така - до другите избори. Където отново, като малките деца ги плашат с торбалан - така и него ще го уплашат с голямата страшна партия, която може да влезне. Ако не гласува за някоя друга, ще дойде страшилището.
И си мисля, защо българина е толкова сам? И докато тази държава е съвкупност от отделни единици, а не едно общество, което да мисли като общество, в което хората да се чувстват като част от общество, а не отделни вълци единаци - положението няма да се подобри. Все ще е така. А промяната ще дойде, когато всеки един спре да се интересува само от себе си. Като хората спрат да питат "някой няма ли да направи нещо", а "какво мога да направя аз". Защото без гражданско общество - тази държава е обречена именно на сегашното положение. Защото от този "народ", тази съвкупност от самостоятелни единици идват и политиците ни. Да, не ни ги спускат от Марс, обикновени хора, като мен и теб се качват там. Които са свикнали да се чувстват сами и са свикнали да питат "някой няма ли да направи нещо", хора, които не са свикнали да мислят за другите, за останалата част от обществото. И ще е така, докато хората продължават да мислят първо за себе си, после за другите. Никой няма да помисли за теб, ако ти не помислиш за останалите...
Народът свали старото правителство, крещеше "оставка", но сега отново същите са на първо място. Чудя се защо ли се получи така? Може би защото от години гласът на българина е протестен. Той не гласува за някого, той гласува против този или онзи. Говоря си с колеги, с хора по форОмите и много от тях ще гласуват за този, за да не дойде на власт онзи. И това за мен е феномен.
На първо място може би идва промивката на мозъците с предизборните статистики. Изсмукани от пръстите статистически данни, показващи как изборът бил между този или онзи. Да, по природа съм скептичен, но все се замислям, че мен никога никой не ме е спирал да ме пита за кого ще гласувам. Нито пък някой от хората, с които общувам, пък те не са толкова малко.Нито пък в интеренет, където бая кисна. За мен тази "статистика" е просто показна информация, целяща убеди хората, че има смисъл да се гласува само за някоя от големите партии.
И се чудя защо българинът се страхува да гласува за малките партии? За тези, които са действителна алтернатива на сегашните монополисти. Защо винаги се цели да се гласува за малкото зло? Че то малко, малко... ама пак си е зло! И ми се струва, че отговорът изкристализира. Българинът, на първо място се чувства сам. Сам се бори с проблемите си, сам се старае да оцелява, сам се надява да оправи проблемите си. Да, днешна България не е държава с общество, тя е държава със съвкупност от самостоятелни индивиди. Всеки дърпа към себе си, всеки гледа да оправи първо себе си, и бидейки сам, се страхува. От закона, от държавата, от мутрите... И в тази си самота и страх, той не вярва, че може да има и други като него. Реално българина не осъзнава пълната тежест на своя глас. Свикнал да е сам, той мисли и че е сам в гласът си. "Защо да гласувам за този, като всички останали ще гласуват за този, онзи, или онези другите". Мисли си, че е единствения, който подкрепя тази дребна партийка и сляпо вярва на статуквото, че неговия глас е по презумция глас в пустиня. Да, пустиня, в която е сам. И така, за да не дойде изкуствено създадения голям враг, той гласува за този, койуто му се струва най-малко страшен. За това, за да не дойде онова страшилище, той гласува за друго страшилище. Да борим злото със по-малкото зло, един вид. И в края на краищата - отново отгоре седи едно зло. Което самия той е избрал, самия той не е доволен от него, и така - до другите избори. Където отново, като малките деца ги плашат с торбалан - така и него ще го уплашат с голямата страшна партия, която може да влезне. Ако не гласува за някоя друга, ще дойде страшилището.
И си мисля, защо българина е толкова сам? И докато тази държава е съвкупност от отделни единици, а не едно общество, което да мисли като общество, в което хората да се чувстват като част от общество, а не отделни вълци единаци - положението няма да се подобри. Все ще е така. А промяната ще дойде, когато всеки един спре да се интересува само от себе си. Като хората спрат да питат "някой няма ли да направи нещо", а "какво мога да направя аз". Защото без гражданско общество - тази държава е обречена именно на сегашното положение. Защото от този "народ", тази съвкупност от самостоятелни единици идват и политиците ни. Да, не ни ги спускат от Марс, обикновени хора, като мен и теб се качват там. Които са свикнали да се чувстват сами и са свикнали да питат "някой няма ли да направи нещо", хора, които не са свикнали да мислят за другите, за останалата част от обществото. И ще е така, докато хората продължават да мислят първо за себе си, после за другите. Никой няма да помисли за теб, ако ти не помислиш за останалите...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 39
Блогрол
